През прогнозния период 2025-2027 г., реалният сектор в България ще показва умерено позитивна динамика. Реалният растеж на БВП леко се забавя в началото на периода 2025-2027 г., но след това се ускорява, смятат от Института за икономически изследвания (ИИИ) към Българската академия на науките (БАН).
Основният двигател на растежа е частното потребление, което нараства устойчиво вследствие на стабилните доходи на домакинствата и позитивните потребителски нагласи, пише в Годишния доклад за 2025 г. на ИИИ. За разлика от частното потребление, инвестициите (бруто образуването на основен капитал) се очаква първоначално през 2025 г. да са в застой, но през 2026 г. да възстановят умерен растеж, което е индикатор за подобряване на икономическите перспективи и постепенно възстановяване на инвестиционната активност.
Инфлацията, измерена чрез ХИПЦ, остава относително висока (в сравнение със средните стойности в страните от ЕС), като дефлаторът на БВП показва дори по-високи стойности (6.5% през 2024 г. и 3.6% през 2025 г.). Това предполага известен инфлационен натиск, който е важен фактор за бъдещата парична политика и фискалната дисциплина.
Влияние на външния сектор
Външният сектор демонстрира частично подобрение след първоначални трудности. Износът на стоки и услуги плавно се възстановява след отбелязания реален спад през 2024 г. Вносът продължава да расте бавно, но устойчиво, което е отражение на силното вътрешно търсене и нарастването на потреблението и инвестициите, се казва в доклада на ИИИ.
ПЧИ остават на ниско равнище (около 4%), което е възможно да се ускори при присъединяване към еврозоната. Брутният външен дълг остава относително стабилен (около 48% от БВП), което показва умерена задлъжнялост, без да представлява сериозна заплаха за макроикономическата стабилност, според икономистите от БАН.
През 2025 г. приносът на външното търсене в брутния вътрешен продукт (БВП) се очаква да остане отрицателен, като вносът ще продължи да расте с по-бързи темпове от износа. Това се дължи на възходящата динамика на реалните доходи от последните години при постепенно спадаща инфлация, което мотивира по-високото вътрешно търсене, респ. и внос.
Според конкретната прогноза от доклада на БАН, за 2024 г. ръстът на БВП на България е 2,4%. За следващите три години, икономистите от БАН предвиждат следните стойности на ръст на БВП на страната ни: за 2025 г. - 2,2; за 2026 г. - 3%; за 2027 г. - 3,4%.
Ще припомним, че за последните две години ръстът на БВП на еврозоната е доста по-нисък от посочените прогнози на БАН, а най-голямата икономика в Европа, германската, беше в рецесия (за 2023 г. и 2024 г.).
За сравнение, в своята пролетна прогноза ЕК очаква растеж на българската икономика от 1,9% през 2024 г. и 2,9% през 2025 г.
А в прогнозата си към месец март, БНБ очаква растежът на реалния БВП на България да възлезе на 2,8 процента през 2025 г., след което да се забави временно до 2,2 процента през 2026 г. и да се ускори до 3,1 процента през 2027 година.
Според прогнозните данни оповестени досега, се вижда, че за икономическия ни ръст за тази година от БАН не са особени оптимисти спрямо оценките на БНБ. Обаче за следващите две години, техните предвиждания (поне засега) за ръста на БВП значително надминават тези на БНБ.
USD
CHF
EUR
GBP
